въ̀здух
—
съществително име, мъжки род
(тип 40a)
Значение
м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
прил. възду̀шен, възду̀шна, възду̀шно, мн. възду̀шни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
• На въздух. — Навън, на открито.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
прил. възду̀шен, възду̀шна, възду̀шно, мн. възду̀шни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
• На въздух. — Навън, на открито.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- въздох
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-дух | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-ду-ха | |
| пълен член | въз-ду-хът | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | — | |