експроприация

Речник на българския език

експроприа̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Принудително изземване на частно имущество от държавата.

Грешни изписвания (23)

  • експропреацеа
  • експропреацеъ
  • експропреацея
  • експропреациа
  • експропреациъ
  • експропреация
  • експроприацеа
  • експроприацеъ
  • експроприацея
  • експроприациа
  • експроприациъ
  • експрупреацеа
  • експрупреацеъ
  • експрупреацея
  • експрупреациа
  • експрупреациъ
  • експрупреация
  • експруприацеа
  • експруприацеъ
  • експруприацея
  • експруприациа
  • експруприациъ
  • експруприация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-п-роп-ри-а-ция
членувано ек-с-п-роп-ри-а-ци-я-та
мн.ч. ек-с-п-роп-ри-а-ции
членувано ек-с-п-роп-ри-а-ци-и-те
звателна форма