реквизѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Във време на война — принудително изземване на храни, животни и друго имущество от населението срещу заплащане.прил. реквизиционен, реквизиционна, реквизиционно, мн. реквизиционни.
Грешни изписвания (23)
- реквизициъ
- реквезицеа
- реквезицеъ
- реквезицея
- реквезициа
- реквезициъ
- реквезиция
- реквизицеа
- реквизицеъ
- реквизицея
- реквизициа
- риквезицеа
- риквезицеъ
- риквезицея
- риквезициа
- риквезициъ
- риквезиция
- риквизицеа
- риквизицеъ
- риквизицея
- риквизициа
- риквизициъ
- риквизиция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рек-ви-зи-ция | |
|---|---|---|
| членувано | рек-ви-зи-ци-я-та | |
| мн.ч. | рек-ви-зи-ции | |
| членувано | рек-ви-зи-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |