експедитор

Речник на българския език

експедѝтор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. експедѝтори, м. Лице, което се занимава с експедиране на кореспонденция, стока.
прил. експедѝторски, експедѝторска, експедѝторско, мн. експедѝторски.

Грешни изписвания (7)

  • експедитур
  • експидитор
  • експидитур
  • икспедитор
  • икспедитур
  • икспидитор
  • икспидитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пе-ди-тор
непълен член ек-с-пе-ди-то-ра
пълен член ек-с-пе-ди-то-рът
мн.ч. ек-с-пе-ди-то-ри
членувано ек-с-пе-ди-то-ри-те
бройна форма ек-с-пе-ди-то-ра
звателна форма