изпращач

Речник на българския език

изпраща̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. изпраща̀чи, м. Човек, който изпраща някого на гара, летище и др. На перона останаха изпращачите.

Грешни изписвания (15)

  • езпраштач
  • езпращач
  • езпръштач
  • езпръщач
  • еспраштач
  • еспращач
  • еспръштач
  • еспръщач
  • изпраштач
  • изпръштач
  • изпръщач
  • испраштач
  • испращач
  • испръштач
  • испръщач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-щач
непълен член из-п-ра-ща-ча
пълен член из-п-ра-ща-чът
мн.ч. из-п-ра-ща-чи
членувано из-п-ра-ща-чи-те
бройна форма из-п-ра-ща-чи
звателна форма из-п-ра-ща-чо