товарител

Речник на българския език

товарѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • товаритил
  • товърител
  • товъритил
  • туварител
  • туваритил
  • тувърител
  • тувъритил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-ва-ри-тел
непълен член то-ва-ри-те-ля
пълен член то-ва-ри-те-лят
мн.ч. то-ва-ри-те-ли
членувано то-ва-ри-те-ли-те
бройна форма то-ва-ри-те-ли
звателна форма то-ва-ри-те-лю