екземпляр

Речник на българския език

екземпля̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екземпля̀ри, (два) екземпля̀ра, м.
1. Отделен брой, бройка от печатно произведение. Книгата излиза в тираж хиляда екземпляра. Няколко екземпляра се полагат на автора.
2. Единичен представител от редица еднородни (животни, птици, растения). Рядък екземпляр.
3. Ирон. Особен, чудат човек. Интересен екземпляр е този журналист.

Грешни изписвания (3)

  • екзимпляр
  • икземпляр
  • икзимпляр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зем-п-ляр
непълен член ек-зем-п-ля-ра
пълен член ек-зем-п-ля-рът
мн.ч. ек-зем-п-ля-ри
членувано ек-зем-п-ля-ри-те
бройна форма ек-зем-п-ля-ра
звателна форма