дуло

Речник на българския език

1. ду̀ло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. дула̀, ср. Отвор на огнестрелно оръжие в предния край на цевта. Насочи добре дулото на пистолета.

Грешни изписвания (1)

  • дулу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ло
членувано ду-ло-то
мн.ч. ду-ла
членувано ду-ла-та

2. дуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дуло е производна форма на дуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дуло е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).