дулото

Речник на българския език

1. дулото — ед. ч. членувано

дулото е производна форма на дуло (ед. ч. членувано).

2. дулото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

дулото е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).