дулата

Речник на българския език

1. дулата — мн. ч. членувано

дулата е производна форма на дуло (мн. ч. членувано).

2. дулата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

дулата е производна форма на дуя (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).