докачлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
докачлѝва, докачлѝво, мн. докачлѝви, прил. Който лесно се докача, който лесно се обижда.
същ. докачлѝвост, докачливостта̀, ж.
същ. докачлѝвост, докачливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- докъчлив
- дукачлив
- дукъчлив
- докачлиф
- докъчлиф
- дукачлиф
- дукъчлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-кач-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-кач-ли-вия | ||
| пълен член | до-кач-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | до-кач-ли-ва | ||
| членувано | до-кач-ли-ва-та | ||
| ср. р. | до-кач-ли-во | ||
| членувано | до-кач-ли-во-то | ||
| мн. ч. | до-кач-ли-ви | ||
| членувано | до-кач-ли-ви-те | ||