обидчив

Речник на българския език

обидчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обидчѝва, обидчѝво, мн. обидчѝви, прил. Който лесно се обижда.

Грешни изписвания (7)

  • обедчив
  • убедчив
  • убидчив
  • обедчиф
  • обидчиф
  • убедчиф
  • убидчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обид-чив
непълен член обид-чи-вия
пълен член обид-чи-ви-ят
ж. р. обид-чи-ва
членувано обид-чи-ва-та
ср. р. обид-чи-во
членувано обид-чи-во-то
мн. ч. обид-чи-ви
членувано обид-чи-ви-те