довлача

Речник на българския език

довлача непреходен глагол от свършен вид (тип 176it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице дов-ла-ча дов-ла-чим
2 лице дов-ла-чиш дов-ла-чи-те
3 лице дов-ла-чи дов-ла-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице дов-ла-чих дов-ла-чих-ме
2 лице дов-ла-чи дов-ла-чих-те
3 лице дов-ла-чи дов-ла-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице дов-ла-чех дов-ла-чех-ме
2 лице дов-ла-че-ше дов-ла-чех-те
3 лице дов-ла-че-ше дов-ла-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довлачил съм довлачила съм довлачило съм довлачили сме
2 лице довлачил си довлачила си довлачило си довлачили сте
3 лице довлачил е довлачила е довлачило е довлачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довлачил бях довлачила бях довлачило бяхме довлачили
2 лице беше довлачил беше довлачила беше довлачило бяхте довлачили
3 лице беше довлачил беше довлачила беше довлачило бяха довлачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще довлача ще довлачим
2 лице ще довлачиш ще довлачите
3 лице ще довлачи ще довлачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довлачил ще съм довлачила ще съм довлачило ще сме довлачили
2 лице ще си довлачил ще си довлачила ще си довлачило ще сте довлачили
3 лице ще е довлачил ще е довлачила ще е довлачило ще са довлачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да довлача щяхме да довлачим
2 лице щеше да довлачиш щяхте да довлачите
3 лице щеше да довлачи щяха да довлачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довлачил щях да съм довлачила щях да съм довлачило щяхме да сме довлачили
2 лице щеше да си довлачил щеше да си довлачила щеше да си довлачило щяхте да сте довлачили
3 лице щеше да е довлачил щеше да е довлачила щеше да е довлачило щяха да са довлачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довлачел съм довлачела съм довлачело съм довлачели сме
2 лице довлачел си довлачела си довлачело си довлачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довлачил съм довлачила съм довлачило съм довлачили сме
2 лице довлачил си довлачила си довлачило си довлачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довлачил била съм довлачила било съм довлачило били сме довлачили
2 лице бил си довлачил била си довлачила било си довлачило били сте довлачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довлача щяла съм да довлача щяло съм да довлача щели сме да довлачим
2 лице щял си да довлачиш щяла си да довлачиш щяло си да довлачиш щели сте да довлачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довлачил щяла съм да съм довлачила щяло съм да съм довлачило щели сме да сме довлачили
2 лице щял си да си довлачил щяла си да си довлачила щяло си да си довлачило щели сте да сте довлачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довлачил бих довлачила бих довлачило бихме довлачили
2 лице би довлачил би довлачила би довлачило бихте довлачили
3 лице би довлачил би довлачила би довлачило биха довлачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дов-ла-чи дов-ла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дов-ла-чил
непълен член дов-ла-чи-лия
пълен член дов-ла-чи-ли-ят
женски род дов-ла-чи-ла
членувано дов-ла-чи-ла-та
среден род дов-ла-чи-ло
членувано дов-ла-чи-ло-то
множествено число дов-ла-чи-ли
членувано дов-ла-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род дов-ла-чел
женски род дов-ла-че-ла
среден род дов-ла-че-ло
множествено число дов-ла-че-ли