довлачил си

Речник на българския език

1. довлачил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

довлачил си е производна форма на довлача (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. довлачил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

довлачил си е производна форма на довлача (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).