довлачило

Речник на българския език

1. довлачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довлачило е производна форма на довлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довлачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

довлачило е производна форма на довлача (мин. деят. св. прич. ср. р.).