довлачил е

Речник на българския език

1. довлачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довлачил е е производна форма на довлача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довлачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довлачил е е производна форма на довлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).