довия

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	до-вия	до-ви-ем
2 лице	до-ви-еш	до-ви-е-те
3 лице	до-вие	до-ви-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	до-вих	до-вих-ме
2 лице	до-ви	до-вих-те
3 лице	до-ви	до-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	до-ви-ех	до-ви-ех-ме
2 лице	до-ви-е-ше	до-ви-ех-те
3 лице	до-ви-е-ше	до-ви-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	довил съм	довила съм	довило съм	довили сме
2 лице	довил си	довила си	довило си	довили сте
3 лице	довил е	довила е	довило е	довили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях довил	бях довила	бях довило	бяхме довили
2 лице	беше довил	беше довила	беше довило	бяхте довили
3 лице	беше довил	беше довила	беше довило	бяха довили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще довия	ще довием
2 лице	ще довиеш	ще довиете
3 лице	ще довие	ще довият

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм довил	ще съм довила	ще съм довило	ще сме довили
2 лице	ще си довил	ще си довила	ще си довило	ще сте довили
3 лице	ще е довил	ще е довила	ще е довило	ще са довили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да довия	щяхме да довием
2 лице	щеше да довиеш	щяхте да довиете
3 лице	щеше да довие	щяха да довият

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм довил	щях да съм довила	щях да съм довило	щяхме да сме довили
2 лице	щеше да си довил	щеше да си довила	щеше да си довило	щяхте да сте довили
3 лице	щеше да е довил	щеше да е довила	щеше да е довило	щяха да са довили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	довиел съм	довиела съм	довиело съм	довиели сме
2 лице	довиел си	довиела си	довиело си	довиели сте
3 лице	до-ви-ел довиел е	до-ви-е-ла довиела е	до-ви-е-ло довиело е	до-ви-е-ли довиели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	довил съм	довила съм	довило съм	довили сме
2 лице	довил си	довила си	довило си	довили сте
3 лице	до-вил довил е	до-ви-ла довила е	до-ви-ло довило е	до-ви-ли довили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм довил	била съм довила	било съм довило	били сме довили
2 лице	бил си довил	била си довила	било си довило	били сте довили
3 лице	бил довил бил е довил	била довила била е довила	било довило било е довило	били довили били са довили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да довия	щяла съм да довия	щяло съм да довия	щели сме да довием
2 лице	щял си да довиеш	щяла си да довиеш	щяло си да довиеш	щели сте да довиете
3 лице	щял да довие щял е да довие	щяла да довие щяла е да довие	щяло да довие щяло е да довие	щели да довият щели са да довият

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм довил	щяла съм да съм довила	щяло съм да съм довило	щели сме да сме довили
2 лице	щял си да си довил	щяла си да си довила	щяло си да си довило	щели сте да сте довили
3 лице	щял да е довил щял е да е довил	щяла да е довила щяла е да е довила	щяло да е довило щяло е да е довило	щели да са довили щели са да са довили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих довил	бих довила	бих довило	бихме довили
2 лице	би довил	би довила	би довило	бихте довили
3 лице	би довил	би довила	би довило	биха довили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
до-вий	до-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		до-вит
		непълен член	до-ви-тия
		пълен член	до-ви-ти-ят
	женски род		до-ви-та
		членувано	до-ви-та-та
	среден род		до-ви-то
		членувано	до-ви-то-то
множествено число			до-ви-ти
		членувано	до-ви-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		до-вил
		непълен член	до-ви-лия
		пълен член	до-ви-ли-ят
	женски род		до-ви-ла
		членувано	до-ви-ла-та
	среден род		до-ви-ло
		членувано	до-ви-ло-то
множествено число			до-ви-ли
		членувано	до-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	до-ви-ел
	женски род	до-ви-е-ла
	среден род	до-ви-е-ло
множествено число		до-ви-е-ли