бил съм довил

Речник на българския език

1. бил съм довил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм довил е производна форма на довия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).