довил си

Речник на българския език

1. довил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

довил си е производна форма на довия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. довил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

довил си е производна форма на довия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).