довила е

Речник на българския език

1. довила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довила е е производна форма на довия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довила е е производна форма на довия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).