денувам

Речник на българския език

дену̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

дену̀ваш, несв. Прекарвам някъде деня. Ден денувам — пътища потайни. (П. К. Яворов)

Грешни изписвания (3)

  • денувъм
  • динувам
  • динувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице де-ну-вам де-ну-ва-ме
2 лице де-ну-ваш де-ну-ва-те
3 лице де-ну-ва де-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице де-ну-вах де-ну-вах-ме
2 лице де-ну-ва де-ну-вах-те
3 лице де-ну-ва де-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице де-ну-вах де-ну-вах-ме
2 лице де-ну-ва-ше де-ну-вах-те
3 лице де-ну-ва-ше де-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице денувал съм денувала съм денувало съм денували сме
2 лице денувал си денувала си денувало си денували сте
3 лице денувал е денувала е денувало е денували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях денувал бях денувала бях денувало бяхме денували
2 лице беше денувал беше денувала беше денувало бяхте денували
3 лице беше денувал беше денувала беше денувало бяха денували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще денувам ще денуваме
2 лице ще денуваш ще денувате
3 лице ще денува ще денуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм денувал ще съм денувала ще съм денувало ще сме денували
2 лице ще си денувал ще си денувала ще си денувало ще сте денували
3 лице ще е денувал ще е денувала ще е денувало ще са денували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да денувам щяхме да денуваме
2 лице щеше да денуваш щяхте да денувате
3 лице щеше да денува щяха да денуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм денувал щях да съм денувала щях да съм денувало щяхме да сме денували
2 лице щеше да си денувал щеше да си денувала щеше да си денувало щяхте да сте денували
3 лице щеше да е денувал щеше да е денувала щеше да е денувало щяха да са денували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице денувал съм денувала съм денувало съм денували сме
2 лице денувал си денувала си денувало си денували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице денувал съм денувала съм денувало съм денували сме
2 лице денувал си денувала си денувало си денували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм денувал била съм денувала било съм денувало били сме денували
2 лице бил си денувал била си денувала било си денувало били сте денували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да денувам щяла съм да денувам щяло съм да денувам щели сме да денуваме
2 лице щял си да денуваш щяла си да денуваш щяло си да денуваш щели сте да денувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм денувал щяла съм да съм денувала щяло съм да съм денувало щели сме да сме денували
2 лице щял си да си денувал щяла си да си денувала щяло си да си денувало щели сте да сте денували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих денувал бих денувала бих денувало бихме денували
2 лице би денувал би денувала би денувало бихте денували
3 лице би денувал би денувала би денувало биха денували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
де-ну-вай де-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род де-ну-вал
непълен член де-ну-ва-лия
пълен член де-ну-ва-ли-ят
женски род де-ну-ва-ла
членувано де-ну-ва-ла-та
среден род де-ну-ва-ло
членувано де-ну-ва-ло-то
множествено число де-ну-ва-ли
членувано де-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род де-ну-вал
женски род де-ну-ва-ла
среден род де-ну-ва-ло
множествено число де-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род де-ну-ващ
непълен член де-ну-ва-щия
пълен член де-ну-ва-щи-ят
женски род де-ну-ва-ща
членувано де-ну-ва-ща-та
среден род де-ну-ва-що
членувано де-ну-ва-що-то
множествено число де-ну-ва-щи
членувано де-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

де-ну-вай-ки