денуваха

Речник на българския език

1. денуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

денуваха е производна форма на денувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. денуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

денуваха е производна форма на денувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).