денува

Речник на българския език

1. денува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

денува е производна форма на денувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. денува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

денува е производна форма на денувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. денува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

денува е производна форма на денувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).