денувахте

Речник на българския език

1. денувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

денувахте е производна форма на денувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. денувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

денувахте е производна форма на денувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).