двулѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
двулѝчна, двулѝчно, мн. двулѝчни, прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. Двуличен политик. Двулична постъпка.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- дволичен
- дволичин
- двуличин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дву-ли-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дву-лич-ния | ||
| пълен член | дву-лич-ни-ят | ||
| ж. р. | дву-лич-на | ||
| членувано | дву-лич-на-та | ||
| ср. р. | дву-лич-но | ||
| членувано | дву-лич-но-то | ||
| мн. ч. | дву-лич-ни | ||
| членувано | дву-лич-ни-те | ||