глътка

Речник на българския език

глъ̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глъ̀тки, ж.
1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.
2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки.
3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.

Грешни изписвания (1)

  • глъткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глът-ка
членувано глът-ка-та
мн.ч. глът-ки
членувано глът-ки-те
звателна форма