залък

Речник на българския език

за̀лък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. за̀лъци и за̀лци, (два) за̀лъка, м. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана.
2. Прен. Само ед. Средства за препитаване. Трудно си изкарвам залъка.
Броя залъците на някого. — Свиди ми се храната.
Вземам залъка от устата. 1. — Ограбвам.
2. Лишавам от работа. Давам си залъка от устата. Лишавам се, пестя средства за някого. Давам си от залъка. Отделям от оскъдните си средства; помагам на някого. За залък хляб (работя). Получавам съвсем малко пари. Не слагам залък (в устата си). Не ям нищо.

Грешни изписвания (1)

  • залак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лък
непълен член за-лъ-ка
пълен член за-лъ-кът
мн.ч. за-лъ-ци
членувано за-лъ-ци-те
бройна форма за-лъ-ка
звателна форма