смръкване

Речник на българския език

смръ̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • смръквани
  • смръквъне
  • смръквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смрък-ва-не
членувано смрък-ва-не-то
мн.ч. смрък-ва-ния
членувано смрък-ва-ни-я-та