вървеж

Речник на българския език

вървѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Остар. Движение, вървене.
2. Разг. Начин на вървене, походка. Какъв вървеж само!

Грешни изписвания (2)

  • варвеш
  • вървеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-веж
непълен член вър-ве-жа
пълен член вър-ве-жът
мн.ч. вър-ве-жи
членувано вър-ве-жи-те
бройна форма вър-ве-жа
звателна форма