ходене

Речник на българския език

хо̀дене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Вървеж, обхождане, начин на живеене, или духовен характер, и различните отношения на човека — Ез. 11:20. Човек може да ходи или по Дух или по плът — Рим. 8:1; по Бога, или в неведение и грях — Бит. 5:24; 1Йн. 1:6,7; в огън на печал — Ис. 43:2, или във виделина, чистота, и радост, която изтича от благодатта Христова тук и на небето — Пс. 89:15; Отк. 3:4.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ходени
  • ходине
  • ходини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хо-де-не
членувано хо-де-не-то
мн.ч. хо-де-ния
членувано хо-де-ни-я-та