протичане

Речник на българския език

протѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протичани
  • протичъне
  • протичъни
  • прутичане
  • прутичани
  • прутичъне
  • прутичъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-ча-не
членувано про-ти-ча-не-то
мн.ч. про-ти-ча-ния
членувано про-ти-ча-ни-я-та