въобразя

Речник на българския език

въобразя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • въобразъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въ-об-ра-зя въ-об-ра-зим
2 лице въ-об-ра-зиш въ-об-ра-зи-те
3 лице въ-об-ра-зи въ-об-ра-зят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въ-об-ра-зих въ-об-ра-зих-ме
2 лице въ-об-ра-зи въ-об-ра-зих-те
3 лице въ-об-ра-зи въ-об-ра-зи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въ-об-ра-зях въ-об-ра-зях-ме
2 лице въ-об-ра-зе-ше въ-об-ра-зях-те
3 лице въ-об-ра-зе-ше въ-об-ра-зя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въобразил съм въобразила съм въобразило съм въобразили сме
2 лице въобразил си въобразила си въобразило си въобразили сте
3 лице въобразил е въобразила е въобразило е въобразили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въобразил бях въобразила бях въобразило бяхме въобразили
2 лице беше въобразил беше въобразила беше въобразило бяхте въобразили
3 лице беше въобразил беше въобразила беше въобразило бяха въобразили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въобразя ще въобразим
2 лице ще въобразиш ще въобразите
3 лице ще въобрази ще въобразят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въобразил ще съм въобразила ще съм въобразило ще сме въобразили
2 лице ще си въобразил ще си въобразила ще си въобразило ще сте въобразили
3 лице ще е въобразил ще е въобразила ще е въобразило ще са въобразили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въобразя щяхме да въобразим
2 лице щеше да въобразиш щяхте да въобразите
3 лице щеше да въобрази щяха да въобразят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въобразил щях да съм въобразила щях да съм въобразило щяхме да сме въобразили
2 лице щеше да си въобразил щеше да си въобразила щеше да си въобразило щяхте да сте въобразили
3 лице щеше да е въобразил щеше да е въобразила щеше да е въобразило щяха да са въобразили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въобразял съм въобразяла съм въобразяло съм въобразели сме
2 лице въобразял си въобразяла си въобразяло си въобразели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въобразил съм въобразила съм въобразило съм въобразили сме
2 лице въобразил си въобразила си въобразило си въобразили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въобразил била съм въобразила било съм въобразило били сме въобразили
2 лице бил си въобразил била си въобразила било си въобразило били сте въобразили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въобразя щяла съм да въобразя щяло съм да въобразя щели сме да въобразим
2 лице щял си да въобразиш щяла си да въобразиш щяло си да въобразиш щели сте да въобразите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въобразил щяла съм да съм въобразила щяло съм да съм въобразило щели сме да сме въобразили
2 лице щял си да си въобразил щяла си да си въобразила щяло си да си въобразило щели сте да сте въобразили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въобразил бих въобразила бих въобразило бихме въобразили
2 лице би въобразил би въобразила би въобразило бихте въобразили
3 лице би въобразил би въобразила би въобразило биха въобразили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въ-об-ра-зи въ-об-ра-зе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въ-об-ра-зен
непълен член въ-об-ра-зе-ния
пълен член въ-об-ра-зе-ни-ят
женски род въ-об-ра-зе-на
членувано въ-об-ра-зе-на-та
среден род въ-об-ра-зе-но
членувано въ-об-ра-зе-но-то
множествено число въ-об-ра-зе-ни
членувано въ-об-ра-зе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въ-об-ра-зил
непълен член въ-об-ра-зи-лия
пълен член въ-об-ра-зи-ли-ят
женски род въ-об-ра-зи-ла
членувано въ-об-ра-зи-ла-та
среден род въ-об-ра-зи-ло
членувано въ-об-ра-зи-ло-то
множествено число въ-об-ра-зи-ли
членувано въ-об-ра-зи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въ-об-ра-зял
женски род въ-об-ра-зя-ла
среден род въ-об-ра-зя-ло
множествено число въ-об-ра-зе-ли