въобразил

Речник на българския език

1. въобразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въобразил е производна форма на въобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въобразил — мин. деят. св. прич. м. р.

въобразил е производна форма на въобразя (мин. деят. св. прич. м. р.).