въобразил е

Речник на българския език

1. въобразил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въобразил е е производна форма на въобразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въобразил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въобразил е е производна форма на въобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).