възпрепятствие

Речник на българския език

възпрепятствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възпрепътствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-п-ре-пят-с-твие
членувано въз-п-ре-пят-с-тви-е-то
мн.ч. въз-п-ре-пят-с-твия
членувано въз-п-ре-пят-с-тви-я-та