възпита̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.
1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.
2. Навици за добро поведение. Нямаш никакво възпитание.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- вазпетание
- вазпитание
- възпетание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-пи-та-ние | |
|---|---|---|
| членувано | въз-пи-та-ни-е-то | |
| мн.ч. | въз-пи-та-ния | |
| членувано | въз-пи-та-ни-я-та |