възкресение

Речник на българския език

възкресѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. В религията — оживяване след смърт.
2. Прен. Съживяване, почване на нов живот.
Възкресение Христово. — Християнски празник, на който се чества възкръсването на Исус Христос; Великден.

Грешни изписвания (3)

  • вазкресение
  • вазкрисение
  • възкрисение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-к-ре-се-ние
членувано въз-к-ре-се-ни-е-то
мн.ч. въз-к-ре-се-ния
членувано въз-к-ре-се-ни-я-та