събуждане

Речник на българския език

събу̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сабуждане
  • сабуждани
  • сабуждъне
  • сабуждъни
  • събуждани
  • събуждъне
  • събуждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-буж-да-не
членувано съ-буж-да-не-то
мн.ч. съ-буж-да-ния
членувано съ-буж-да-ни-я-та