възклица̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. възклица̀ния, ср. Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- вазклецание
- вазклицание
- възклецание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-к-ли-ца-ние | |
|---|---|---|
| членувано | въз-к-ли-ца-ни-е-то | |
| мн.ч. | въз-к-ли-ца-ния | |
| членувано | въз-к-ли-ца-ни-я-та |