възгордявам се

Речник на българския език

възгордя̀вам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

възгордя̀ваш се, несв. и възгордѐя се, св. Ставам горделив.

Грешни изписвания (7)

  • вазгордявам се
  • вазгордявъм се
  • вазгурдявам се
  • вазгурдявъм се
  • възгордявъм се
  • възгурдявам се
  • възгурдявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-гор-дя-вам въз-гор-дя-ва-ме
2 лице въз-гор-дя-ваш въз-гор-дя-ва-те
3 лице въз-гор-дя-ва въз-гор-дя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-гор-дя-вах въз-гор-дя-вах-ме
2 лице въз-гор-дя-ва въз-гор-дя-вах-те
3 лице въз-гор-дя-ва въз-гор-дя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-гор-дя-вах въз-гор-дя-вах-ме
2 лице въз-гор-дя-ва-ше въз-гор-дя-вах-те
3 лице въз-гор-дя-ва-ше въз-гор-дя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгордявал съм възгордявала съм възгордявало съм възгордявали сме
2 лице възгордявал си възгордявала си възгордявало си възгордявали сте
3 лице възгордявал е възгордявала е възгордявало е възгордявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгордявал бях възгордявала бях възгордявало бяхме възгордявали
2 лице беше възгордявал беше възгордявала беше възгордявало бяхте възгордявали
3 лице беше възгордявал беше възгордявала беше възгордявало бяха възгордявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възгордявам ще възгордяваме
2 лице ще възгордяваш ще възгордявате
3 лице ще възгордява ще възгордяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгордявал ще съм възгордявала ще съм възгордявало ще сме възгордявали
2 лице ще си възгордявал ще си възгордявала ще си възгордявало ще сте възгордявали
3 лице ще е възгордявал ще е възгордявала ще е възгордявало ще са възгордявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възгордявам щяхме да възгордяваме
2 лице щеше да възгордяваш щяхте да възгордявате
3 лице щеше да възгордява щяха да възгордяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгордявал щях да съм възгордявала щях да съм възгордявало щяхме да сме възгордявали
2 лице щеше да си възгордявал щеше да си възгордявала щеше да си възгордявало щяхте да сте възгордявали
3 лице щеше да е възгордявал щеше да е възгордявала щеше да е възгордявало щяха да са възгордявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгордявал съм възгордявала съм възгордявало съм възгордявали сме
2 лице възгордявал си възгордявала си възгордявало си възгордявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгордявал съм възгордявала съм възгордявало съм възгордявали сме
2 лице възгордявал си възгордявала си възгордявало си възгордявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгордявал била съм възгордявала било съм възгордявало били сме възгордявали
2 лице бил си възгордявал била си възгордявала било си възгордявало били сте възгордявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възгордявам щяла съм да възгордявам щяло съм да възгордявам щели сме да възгордяваме
2 лице щял си да възгордяваш щяла си да възгордяваш щяло си да възгордяваш щели сте да възгордявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгордявал щяла съм да съм възгордявала щяло съм да съм възгордявало щели сме да сме възгордявали
2 лице щял си да си възгордявал щяла си да си възгордявала щяло си да си възгордявало щели сте да сте възгордявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгордявал бих възгордявала бих възгордявало бихме възгордявали
2 лице би възгордявал би възгордявала би възгордявало бихте възгордявали
3 лице би възгордявал би възгордявала би възгордявало биха възгордявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-гор-дя-вай въз-гор-дя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-гор-дя-ван
непълен член въз-гор-дя-ва-ния
пълен член въз-гор-дя-ва-ни-ят
женски род въз-гор-дя-ва-на
членувано въз-гор-дя-ва-на-та
среден род въз-гор-дя-ва-но
членувано въз-гор-дя-ва-но-то
множествено число въз-гор-дя-ва-ни
членувано въз-гор-дя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-гор-дя-вал
непълен член въз-гор-дя-ва-лия
пълен член въз-гор-дя-ва-ли-ят
женски род въз-гор-дя-ва-ла
членувано въз-гор-дя-ва-ла-та
среден род въз-гор-дя-ва-ло
членувано въз-гор-дя-ва-ло-то
множествено число въз-гор-дя-ва-ли
членувано въз-гор-дя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-гор-дя-вал
женски род въз-гор-дя-ва-ла
среден род въз-гор-дя-ва-ло
множествено число въз-гор-дя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-гор-дя-ващ
непълен член въз-гор-дя-ва-щия
пълен член въз-гор-дя-ва-щи-ят
женски род въз-гор-дя-ва-ща
членувано въз-гор-дя-ва-ща-та
среден род въз-гор-дя-ва-що
членувано въз-гор-дя-ва-що-то
множествено число въз-гор-дя-ва-щи
членувано въз-гор-дя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-гор-дя-вай-ки