възгордявал си

Речник на българския език

1. възгордявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгордявал си е производна форма на възгордявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възгордявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгордявал си е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възгордявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгордявал си е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).