възгордявал

Речник на българския език

1. възгордявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгордявал е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгордявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгордявал е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възгордявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възгордявал е производна форма на възгордявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възгордявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възгордявал е производна форма на възгордявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).