възгордявал съм

Речник на българския език

1. възгордявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възгордявал съм е производна форма на възгордявам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. възгордявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възгордявал съм е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. възгордявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

възгордявал съм е производна форма на възгордявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).