възглавявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-вя-вам	въз-г-ла-вя-ва-ме
2 лице	въз-г-ла-вя-ваш	въз-г-ла-вя-ва-те
3 лице	въз-г-ла-вя-ва	въз-г-ла-вя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-вя-вах	въз-г-ла-вя-вах-ме
2 лице	въз-г-ла-вя-ва	въз-г-ла-вя-вах-те
3 лице	въз-г-ла-вя-ва	въз-г-ла-вя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-вя-вах	въз-г-ла-вя-вах-ме
2 лице	въз-г-ла-вя-ва-ше	въз-г-ла-вя-вах-те
3 лице	въз-г-ла-вя-ва-ше	въз-г-ла-вя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възглавявал съм	възглавявала съм	възглавявало съм	възглавявали сме
2 лице	възглавявал си	възглавявала си	възглавявало си	възглавявали сте
3 лице	възглавявал е	възглавявала е	възглавявало е	възглавявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възглавявал	бях възглавявала	бях възглавявало	бяхме възглавявали
2 лице	беше възглавявал	беше възглавявала	беше възглавявало	бяхте възглавявали
3 лице	беше възглавявал	беше възглавявала	беше възглавявало	бяха възглавявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възглавявам	ще възглавяваме
2 лице	ще възглавяваш	ще възглавявате
3 лице	ще възглавява	ще възглавяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възглавявал	ще съм възглавявала	ще съм възглавявало	ще сме възглавявали
2 лице	ще си възглавявал	ще си възглавявала	ще си възглавявало	ще сте възглавявали
3 лице	ще е възглавявал	ще е възглавявала	ще е възглавявало	ще са възглавявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възглавявам	щяхме да възглавяваме
2 лице	щеше да възглавяваш	щяхте да възглавявате
3 лице	щеше да възглавява	щяха да възглавяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възглавявал	щях да съм възглавявала	щях да съм възглавявало	щяхме да сме възглавявали
2 лице	щеше да си възглавявал	щеше да си възглавявала	щеше да си възглавявало	щяхте да сте възглавявали
3 лице	щеше да е възглавявал	щеше да е възглавявала	щеше да е възглавявало	щяха да са възглавявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възглавявал съм	възглавявала съм	възглавявало съм	възглавявали сме
2 лице	възглавявал си	възглавявала си	възглавявало си	възглавявали сте
3 лице	въз-г-ла-вя-вал възглавявал е	въз-г-ла-вя-ва-ла възглавявала е	въз-г-ла-вя-ва-ло възглавявало е	въз-г-ла-вя-ва-ли възглавявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възглавявал съм	възглавявала съм	възглавявало съм	възглавявали сме
2 лице	възглавявал си	възглавявала си	възглавявало си	възглавявали сте
3 лице	въз-г-ла-вя-вал възглавявал е	въз-г-ла-вя-ва-ла възглавявала е	въз-г-ла-вя-ва-ло възглавявало е	въз-г-ла-вя-ва-ли възглавявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възглавявал	била съм възглавявала	било съм възглавявало	били сме възглавявали
2 лице	бил си възглавявал	била си възглавявала	било си възглавявало	били сте възглавявали
3 лице	бил възглавявал бил е възглавявал	била възглавявала била е възглавявала	било възглавявало било е възглавявало	били възглавявали били са възглавявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възглавявам	щяла съм да възглавявам	щяло съм да възглавявам	щели сме да възглавяваме
2 лице	щял си да възглавяваш	щяла си да възглавяваш	щяло си да възглавяваш	щели сте да възглавявате
3 лице	щял да възглавява щял е да възглавява	щяла да възглавява щяла е да възглавява	щяло да възглавява щяло е да възглавява	щели да възглавяват щели са да възглавяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възглавявал	щяла съм да съм възглавявала	щяло съм да съм възглавявало	щели сме да сме възглавявали
2 лице	щял си да си възглавявал	щяла си да си възглавявала	щяло си да си възглавявало	щели сте да сте възглавявали
3 лице	щял да е възглавявал щял е да е възглавявал	щяла да е възглавявала щяла е да е възглавявала	щяло да е възглавявало щяло е да е възглавявало	щели да са възглавявали щели са да са възглавявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възглавявал	бих възглавявала	бих възглавявало	бихме възглавявали
2 лице	би възглавявал	би възглавявала	би възглавявало	бихте възглавявали
3 лице	би възглавявал	би възглавявала	би възглавявало	биха възглавявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-г-ла-вя-вай	въз-г-ла-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-вя-ван
		непълен член	въз-г-ла-вя-ва-ния
		пълен член	въз-г-ла-вя-ва-ни-ят
	женски род		въз-г-ла-вя-ва-на
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-на-та
	среден род		въз-г-ла-вя-ва-но
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-но-то
множествено число			въз-г-ла-вя-ва-ни
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-вя-вал
		непълен член	въз-г-ла-вя-ва-лия
		пълен член	въз-г-ла-вя-ва-ли-ят
	женски род		въз-г-ла-вя-ва-ла
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-ла-та
	среден род		въз-г-ла-вя-ва-ло
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-ло-то
множествено число			въз-г-ла-вя-ва-ли
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-г-ла-вя-вал
	женски род	въз-г-ла-вя-ва-ла
	среден род	въз-г-ла-вя-ва-ло
множествено число		въз-г-ла-вя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-вя-ващ
		непълен член	въз-г-ла-вя-ва-щия
		пълен член	въз-г-ла-вя-ва-щи-ят
	женски род		въз-г-ла-вя-ва-ща
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-ща-та
	среден род		въз-г-ла-вя-ва-що
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-що-то
множествено число			въз-г-ла-вя-ва-щи
		членувано	въз-г-ла-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-г-ла-вя-вай-ки