възглавявал е

Речник на българския език

1. възглавявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавявал е е производна форма на възглавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възглавявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавявал е е производна форма на възглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възглавявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавявал е е производна форма на възглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).