възглавявало си

Речник на българския език

1. възглавявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало си е производна форма на възглавявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. възглавявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало си е производна форма на възглавявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. възглавявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

възглавявало си е производна форма на възглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).