възглавявал

Речник на българския език

1. възглавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавявал е производна форма на възглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възглавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавявал е производна форма на възглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възглавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

възглавявал е производна форма на възглавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възглавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възглавявал е производна форма на възглавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).