волев

Речник на българския език

во̀лев прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

во̀лева, во̀лево, мн. во̀леви, прил.
1. Който се отнася до воля. Волево движение.
2. Който е израз или проява на силна, твърда воля. Волева натура.

Грешни изписвания (3)

  • волив
  • волеф
  • волиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. во-лев
непълен член во-ле-вия
пълен член во-ле-ви-ят
ж. р. во-ле-ва
членувано во-ле-ва-та
ср. р. во-ле-во
членувано во-ле-во-то
мн. ч. во-ле-ви
членувано во-ле-ви-те