умишлен

Речник на българския език

умѝшлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

умѝшлена, умѝшлено, мн. умѝшлени, прил. Който е извършен с умисъл. Умишлено убийство.
нареч. умѝшлено. Извърших престъплението напълно умишлено.

Грешни изписвания (3)

  • омишлен
  • омишлин
  • умишлин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умиш-лен
непълен член умиш-ле-ния
пълен член умиш-ле-ни-ят
ж. р. умиш-ле-на
членувано умиш-ле-на-та
ср. р. умиш-ле-но
членувано умиш-ле-но-то
мн. ч. умиш-ле-ни
членувано умиш-ле-ни-те