волеви

Речник на българския език

1. волевѝ прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

волева̀, волево̀, мн. волевѝ, прил. Волев.

Грешни изписвания (3)

  • воливи
  • вулеви
  • вуливи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. во-ле-ви
непълен член во-ле-вия
пълен член во-ле-ви-ят
ж. р. во-ле-ва
членувано во-ле-ва-та
ср. р. во-ле-во
членувано во-ле-во-то
мн. ч. во-ле-ви
членувано во-ле-ви-те

2. волеви — мн. ч.

волеви е производна форма на волев (мн. ч.).